Шандор Ференци - учител на всички аналитици, според Фройд

Унгарският психоаналитик  Шан­дор Ференци е ро­ден на 7 юли 1873 в ­ун­гар­с­кия град Миш­колц. Ба­ща му е кни­жар и из­да­тел. От 1890 до 1897 го­ди­на Ференци  след­ва ме­

2011-06-08 16:29:19
Шандор Ференци - учител на всички аналитици, според Фройд

Унгарският психоаналитик  Шан­дор Ференци е ро­ден на 7 юли 1873 в ­ун­гар­с­кия град Миш­колц. Ба­ща му е кни­жар и из­да­тел.

От 1890 до 1897 го­ди­на Ференци  след­ва ме­ди­ци­на във Ви­е­на. От 1897 г.  ра­бо­ти ка­то по­мощ­ник-ле­кар в нев­ро­ло­гич­но-пси­хи­ат­рич­но­то от­де­ле­ние на ед­на бу­да­пе­щен­с­ка бол­ни­ца. През 1904 година ста­ва ръ­ко­во­ди­тел на нев­ро­ло­гич­на ам­бу­ла­то­рия. През 1907 година от­к­ри­ва за се­бе си пси­хо­а­на­ли­за­та. Цю­рих­с­ка­та шко­ла по пси­хи­ат­рия око­ло Ой­ген Блой­лер и К.Г. Юнг раз­ра­бот­ва „ди­аг­нос­тич­ни сту­дии вър­ху асо­циа­ци­я­та”, от ко­и­то Ференци се за­ин­те­ре­су­ва. Освен това, той се на­тък­ва на фрой­до­во­то „Тълку­ва­не на съ­ни­ща­та”, ко­е­то го спе­чел­ва за но­ва­та на­у­ка за ду­ша­та. Ференци тър­си кон­такт със Зиг­мунд Фройд и още на Пър­вия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес по пси­хо­а­на­ли­за в Зал­­­ц­бург  из­на­ся док­лад на те­ма „Пси­хо­а­на­ли­за и пе­да­го­ги­ка”.

Ско­ро той ста­ва един от лю­би­ми­те уче­ни­ци, а по-къс­но и при­я­тел на Фройд, кой­то по­ня­ко­га се об­ръ­ща в пис­ма към не­го до­ри с „ми­ли си­не”. Це­ли два­де­сет го­ди­ни два­ма­та са свьрза­ни с тес­ни при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния. Ко­га­то през 1909 го­ди­на Фройд би­ва по­ка­нен в САЩ, за да по­лу­чи там по­че­тен док­то­рат, той е прид­ру­жен от Юнг и Ференци.

През 1910 година на Кон­г­ре­са на пси­хо­а­на­ли­ти­ци­те в Нюр­н­берг Ференци ста­ва ини­ци­а­тор на „Меж­ду­на­род­но пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние”. През 1913 го­ди­на той ос­но­ва­ва „Ун­гар­с­ко пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние”, чий­то не­ос­по­рим гла­ва ос­та­ва до 1933 го­ди­на. От 1914  до 1916 го­ди­на Ференци е пол­ко­ви ле­кар в За­пад­на Ун­га­рия. По то­ва вре­ме чес­то пъ­­ту­ва до Ви­е­на, за да за­вър­ши при Фройд сво­я­та учеб­на ана­ли­за.

Ко­га­то през 1918 го­ди­на в Ун­га­рия из­бух­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка ре­во­лю­ция, сту­ден­ти­те от Уни­­вер­си­те­та нас­то­я­ват за наз­на­ча­ва­не­то на Ференци ка­то до­цент по пси­хо­а­на­ли­за. При крат­кот­рай­на­та ун­гарс­ка ре­пуб­ли­ка при Бе­ла Кун се от­к­ри­ва до­ри ка­тед­ра и Ференци ста­ва пър­вият­ уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор по пси­хо­а­на­ли­за (ос­вен Фройд). Ско­ро оба­че, ре­пуб­ли­ка­та про­па­да, а Ференци е из­к­лю­чен от Бу­да­пе­щен­с­ко­то ле­кар­с­ко об­щес­т­во.

В своите изследвания Ференци  достига до извода, че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца,  са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с други причини, довело до скъсване на отношенията със Зигмунд Фройд.

Преди това скъсване на отношенията,  той бил член на вътрешния кръг на психоанализата и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те, критикувайки Фройдовия "класически" метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с Ото Ранк  създал психотерапия "тук и сега", която чрез личното влияние на Ранк довела американеца Карл Роджърс  до концепцията за клиент-центрирана терапия .

Основният труд на Ференци е "Таласа: теория за гениталността". Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на "Развитието на психоанализата". Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.

Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици). То обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци  през 1933 Фройд с право може да каже, че той "направи всички аналитици свои ученици".

 Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия